Доскоро автомобилите бяха повече от всички други превозни средства взети заедно.
Вече забелязвам надграждане - автомобилите са повече и от пешеходците.
Включително и в малките градове - върволици от автомобили.
Масово дебели хора, които ходят дори до магазина на 300 метра с колата. Разходката в Кауфланд за напълване на поредната количка с десетки хиляди калории е предизвикателство, което ги задъхва.
Пешеходец или велосипедист изглеждат като редки мохикани.
Дори и малкото колелета по улиците преминават към електрическо подпомагане.
"Движението е живот" е остарял лозунг от комунизма.
Двигателната система на телата ни, дарени ни от Бога, изисква усилие, което очевидно става непосилно.
Анти-утопии, като анимационния Wall-E, в които човечеството е дотолкова обездвижено, че не може да се мръдне самостоятелно, изглеждат не просто възможни, а пророчески.
Има цена, която се плаща, когато вървиш срещу природата си. И както изглежда, мнозинство няма против да я плаща.
Оскотяването и обездвижването обезсмислят божия дар на живота. Такъв тип транс-хора е нормално да не бъдат зачевани и раждани, а създавани по калъп. Хъксли добавя и дневна доза "Сома", към предшественици на която пост-човекът вече редовно посяга.
Силно вероятно е последният ми дъх, напускайки такъв свят, е да бъде дъх на облекчение.