Знаете го Недялко Йорданов. Той има моето уважение заради творчеството си.
Г-н Йорданов има двама сина - Асен и Недялко-син. Двамата - пълни противоположности.
Асен е автор в Биволъ, борец за правда и готов на саможертва заради нея.
Недялко-син е позор. Той е собственикът на агенция ПИК, жълтата медия обслужваща властта, удобно наведен, готов да продаде и майчиното си мляко.
Бащата е в дилема. Вътрешно знае, че единият му син е боклук и сигурен съм това го изяжда отвътре. Въпреки това не желае да се отрече от него и го защитава, поне публично.
В поста си по-долу г-н Йорданов хвърля обвинения към организаторите на протестите срещу властващата мафия. Отказва да отговоря на въпроси къде всъщност е заплахата, която реферира. Вместо това трие коментарите, които питат или пък споменават истината за пропадналия му син.
Вярно е, че "Кръвта вода не става" г-н Йорданов.
Вярно е и друго обаче - кръвта освен кислород може да носи позор.