протест: ден 40

На два метра бях пред жандармерийската джипка, която джиткаше пред автобуса. Хората бяха насядали по земята съвсем мирно.

Ченгетата ги разхвърляха като парцали. Цяла вечер ги питахме : "От кого ги защитавате ?!", "А вашите деца къде ще живеят ?!" . Гледаха като роботи .. Единствено едно младо полицайче гледаше разкаяно и клатеше глава в знак на подкрепа ..

Не знам с какво са ги хванали за топките. Толкова ли ги е страх за хляба, че застават срещу собствения си народ и собственото си бъдеще, пък било то и в малко по-дългосрочен план от насъщния ..

В последствие засилих с всичка сила пълната алуминиева бутилка в страничното стъкло на автобуса .. Здраво излезе мамка му .. По-късно намерих и подходящ камък. Автобуса беше стигнал от другата страна на Невски и отново "ми се откри" на 7-8 метра пред мен. Убеден бях обаче, че става въпрос за сондиране и автобуса е пълен само с полицай. Не вярвах, че тия мижитурки от парламента са се престрашили да влезнат в него ..

Чудесен ден за българската демокрация .. Протестът ни имаше нужда от развитие. Поклон и благодарности пред тези, които проляха кръв!

Да благодарим и на г-жа Рединг и президента Плевнелиев за подкрепата днес. Имаме нужда !

П.П. Вярвам в протеста, както Morpheus вярваше в Neo ..

На тези от вас, които се поддават на медиините манипулации на управляващата плява ще кажа: Дами, господа ... - на този протест всеки от вас може да демонстира убежденията си. Може и да си седи вкъщи, да гледа в телевизора и да премигва пред прахта в очите, която му бива хвърляна от разни люде, защитавайки лобистки интереси ..

Да живее България. Ииии .. ОСТАВКА ВЕ ПЕДАЛИИИИ !!!