Тъжно е.
Толкова майки и бащи ..
А децата им жертви.
Жертви на чужда война.
Жертви на омразата, в която бяха подведени да скочат с двата крака.
От едни изроди бяха подведени.
Изроди, които стоят далеч и на топло, докато на тези майки и бащи децата им биват убивани.
И ако имат вина, тя е, че през годините, докато се е случвало това, те са отвръщали глава и са чакали и това да отмине.
Е, не отмина.
Докато я хранеха, змията стана толкова голяма, че започна да убива.
И уби децата им.
Когато си родител нямаш право на безразличие.
Действията ти оформят света, в който растат децата и внуците ти.
Бездействието ти също.
Киев
„Марш на вдовиците“
Съпруги, майки, бащи, деца, роднини на бойци от въоръжените сили на Украйна, които се водят за безследно изчезнали